Югоизточна България е мястото, където са разположени области като Сливен и Бургас и село Ясна поляна е на територията на бургаската. Тя административно е прикрепена към община Приморско, а едноименното селище е един от многото курорти. Поречието на река Дяволска е една от най-добре известните географски точки, служещи за ориентир относно мястото на селото. Също така можем да включим и полите на Странджа планина, ако искаме да добием по-точна представа за разположението на това населено място. Още една река тече през селото, само че от северната му страна. Това е Ропотамо, а по същия начин е кръстен и един от най-популярните в България резервати. Местното население нарича „лонгузи“ множеството вековни гори, с които е оградено селото. От общинския център Приморско селото го делят само дванадесет км, а още четири са достатъчни да се отиде и до Китен. До Бургас общата дистанция е 36 км. На пет км е построен вторият по големина в България язовир.
И той като селото носи името Ясна поляна и възниква през 70-те години на миналия век. Осигуряването на питейна вода за цялото южно Черноморие дължим именно на язовира, ето защо ролята му е ключова. За любителите на историята вероятно ще е интересно да научат, че в миналото това населено място се нарича Алан кайряк. В буквален превод това означава „място за припек“, а сегашното име на селището се дължи на известния руски писател класик Лев Толстой. Създадена е толстоистка колония в селото през 20-те години на двадесетото столетие от група млади българи интелектуалци. Те са от такъв тип, че са от всички краища на България и поддържат кореспонденция с известния Лев Николаевич. Особено през първите няколко десетилетия на века комуната се вписва силно в средите на селото, около което се изгражда добра репутация. С идването на момента на прекръстване на селото с българско име, се взима решение то да се нарича като родното място на Толстой. Предложението идва от Андрей Ненов, който по това време е местния учител и добър кадър на образователната система. В селото има музей, посветен на Толстой и неговите последователи.
В музея в Ясна поляна има и друга част, която носи типичните белези на историко – етническата сбирка. Станове и големи по размер делви могат да се разгледат от туристите, както и ралата за нивите. Аязмото и параклисът са други две местни забележителности, които са важна част от историята и бита на хората от това село. В сянката на вече споменатите вековни гори се намират параклис и аязмо, които отстоят само на км от населеното място. Параклисът носи името на светците Константин и Елена, които в този край са на особена почит. Всяка година на 21-ви май почитаме техния ден, а в този край и до днес са запазени нестинарските традиции. До параклиса има чешмичка и се твърди, че нейната вода има лековити свойства. Цялото население се събира на аязмото на всички големи християнски празници, в това число и Великден. Освен че се налива от лечебната вода, се ядат козунаци и яйца и „странджански дядо“.
